Българската шевица в традиционните български носии и костюми е едно от най-ценните ни достойнства и достижения в културно отношение.
Основателят на Националния етнографски музей пише: “ В тия шарки се изказват радост или скръб, тия шарки показват какво се проси: плодородие, сила, благоденствие, живот, здраве, веселие, любов. Те представляват една молитва, написана със символически белези.“
НАЙ-ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИТЕ ЦВЕТОВЕ В ШЕВИЦИТЕ СА:
ЧЕРВЕНО: символ на майчината кръв и продължител на живота; предпазва от „лоши очи“; свързва се с мъжката сила и храброст
Редица поверия и обичаи са свързани с него- първото великденско яйце задължително се боядисва в червено; булката се венчава, покрита с червено було; червен конец се връзва на китката на новороденото. Поради тези дълбоко вкоренени традиции, приложението на червения цвят е пренесено и в българската шевица.
ЗЕЛЕНО: израз на вечно възраждащия се живот, символ на природата, на свежестта, на здравето, младостта и на надеждата
Свързва се с Дървото на живота, което дарява вечен живот и дава целогодишно плод, а листата му изцеляват народите.
Тясната връзка между човека и природата се олицетворява от зеления цвят, който съвсем естествено присъства в българската шевица.
БЯЛО: символизира чистотата, истината и божествената светлина; както и мъдростта, знанието и безкрайността.
Традиционно булката се венчавала, стъпила върху бяла вълна, предяла бяла вълна за сватбения обред и в „бели“ менци се наливала „мълчана вода“ за обредните хлябове на сватбата.
ЖЪЛТО или ЗЛАТНО: символ на светлината и Слънцето, на свещеното и божественото; на благоденствието и богатството; на моралната чистота и милосърдието.
В християнския свят „златното“ символизира Бога и святото.
СИН: олицетворява истината и доверието, чистотата, спокойствието и съзерцанието.
Той изобразява небето, простора и водата. Синьото е ангелският цвят, на високите духовни нива.
