Мъжка народна носия се търси днес по три повода: за танцов състав, за сватба или празник с фолклорен дух и за личната радост да облечеш дреха с корен. За разлика от женската носия, която е богато описвана и често показвана, мъжката остава по-непозната – малцина знаят какво точно включва тя, по какво се различават потурите от беневреците и защо поясът най-често е червен. В това ръководство подреждаме елементите един по един: потури, риза, елек, пояс и калпак, обясняваме регионалните разлики и даваме практични насоки как да съставите своя носия – цялостна или на части, за сцена или за празник.
Накратко
- Пълната мъжка носия включва пет елемента: риза, потури или беневреци, елек, пояс и калпак; обува се с цървули или днес с изчистени тъмни обувки.
- Носиите се делят на белодрешни (бял шаяк, тесни беневреци – Северозападна и Северна България) и чернодрешни (тъмен плат, широки потури – Тракия, Пирин, Странджа).
- Потурите са широките тъмни вълнени панталони с дълбоко дъно и гайтанена украса – най-разпознаваемият елемент на чернодрешната носия.
- За празник или сватба стигат риза с везба, пояс и калпак; пълният комплект в един регионален стил е за сцена.
- Вълнените елементи обикновено не се перат в машина – проветряват се и се чистят локално; ризата се пере според етикета, най-често на ниска температура.
Какво включва мъжката народна носия
Пълната мъжка носия се състои от пет основни елемента: риза, потури или беневреци, елек, пояс и калпак. Към тях в различните краища се добавят връхна дреха от аба, вълнени калци за прасците и цървули или по-късно кожени обувки. Всеки елемент има своето място и ред на обличане – ризата е най-отдолу, поясът стяга кръста върху нея, елекът ляга върху пояса, а калпакът се слага последен.
Носията не е случайен сбор от дрехи, а система. По кройката на потурите, украсата на ризата и цвета на пояса се е разчитало от коя област е мъжът и какъв е поводът – делник, празник или сватба. Затова и днес, когато съставяте носия, си струва да следвате един регион, а не да смесвате елементи от различни краища.
Отделен въпрос са обувките. Автентичната носия върви с цървули и вълнени чорапи, но извън сцената малцина ги избират. За празник и сватба работят обикновени тъмни обувки с изчистена форма – те не спорят с костюма и не привличат поглед. Танцовите състави пък ползват меки сценични ботуши или специални обувки за хора, които пазят глезена при бързите насуквания. Важното е обувката да не блести и да не носи видимо лого: носията прощава съвременна обувка, но не и маратонка с крещящи цветове.
Белодрешна и чернодрешна носия – основното делене
Етнографите делят мъжките носии на две големи групи според цвета на вълнения плат: белодрешна, при която горната дреха и гащите са от бял шаяк, и чернодрешна – от тъмнокафяв до черен плат. Това е най-важната отправна точка при избора на автентичен комплект.
| Белег | Белодрешна носия | Чернодрешна носия |
|---|---|---|
| Цвят на плата | Бял шаяк | Тъмнокафяв до черен плат |
| Панталон | Беневреци – тесни, прилепнали | Потури – широки, с дълбоко дъно |
| Разпространение | Северозападна и Централна Северна България | Тракия, Средногорието, Странджа, Пирин |
| Украса | Тъмни гайтани върху бяло | Богати гайтанени плетеници върху тъмно |
| Възраст на типа | По-старинен | Наложил се по-късно, към Възраждането |
Белодрешната носия
Белодрешното облекло се смята за по-старинния тип. Характерно е предимно за Северозападна и Централна Северна България и части от Македония. Панталонът тук са беневреците – тесни бели вълнени гащи с прилепнала кройка, украсени с черни или тъмни гайтани по шевовете. Съчетават се с бяла риза, тъмен елек и червен пояс, а контрастът между бялото и червеното прави тази носия особено ефектна на сцена.
Чернодрешната носия
Чернодрешният тип се налага по-късно и постепенно измества белия из голяма част от страната – Тракия, Средногорието, Странджа, Пирин. Тук панталонът са потурите – широки тъмни гащи с дълбоко дъно, богато обточени с гайтани. Към тях вървят тъмен елек и червен пояс, а през зимата – дебела връхна дреха от аба. Именно чернодрешната носия повечето хора днес разпознават като „класическата“ мъжка носия.
Потури – широките вълнени панталони
Потурите са широки мъжки панталони от домашно тъкан вълнен плат, със свободна горна част, дълбоко провиснало дъно и тесни крачоли под коляното. Това е най-разпознаваемият елемент на чернодрешната носия и дрехата, по която публиката веднага разпознава българското хоро.
Кройка и материя
Традиционните потури се шият от шаяк или аба – плътни вълнени платове, тъкани на домашен стан и след това валяни, за да се сгъстят. Широката кройка не е прищявка: тя дава пълна свобода на движението при работа и танц, а дълбокото дъно позволява клек и висок отскок, без дрехата да опъва. Под коляното крачолът се стеснява, за да влиза в калците и да не се мята при ходене.
Гайтаните – украсата на потурите
Гайтанът е плетен вълнен шнур, с който се обточват шевовете, джобовете и долният ръб на потурите. Колкото по-заможен е бил стопанинът, толкова по-богата е била гайтанената украса. При празничните потури гайтаните се извиват в сложни плетеници по бедрата – белег, който отличава сценичния и празничен модел от делничния. Съвременен пример за този тип кройка е мъжкият тракийски потур „Руен“, изработен по традиционен образец с гайтанена украса.
Потурите в историята и езика
Потурите влизат в българското облекло през османския период и постепенно стават белег на заможния селски и градски мъж – шивачите абаджии, които ги кроят, са сред най-влиятелните занаятчии на Възраждането. Дрехата оставя следа и в езика – фамилни имена като Потурлиев пазят спомена за нея. В началото на 20 век градската мода измества потурите, но фолклорните ансамбли ги съхраняват като сценично облекло – и оттам те се завръщат в днешните празници.
Потури и беневреци – как да ги различите
Правилото е просто: потурите са широки и тъмни, беневреците – тесни и бели. Ако дъното на панталона висва свободно, а платът е тъмен, пред вас са потури от чернодрешна носия. Ако кройката следва крака, а вълната е бяла с тъмни гайтани, това са беневреци от белодрешния тип. За хореографски нужди изборът следва региона на танците, които съставът играе.
Ризата – основата на облеклото
Ризата е първата и най-стара дреха в носията – бяла, от ленено, конопено или памучно платно, с широки ръкави и везба по яката, пазвата и маншетите. Върху нея ляга всичко останало, но именно тя се вижда на гърдите и ръкавите, затова украсата ѝ никога не е била оставяна на случайността.
Кройка и платно
Старите мъжки ризи са туникообразни – предница и гръб от едно платнище, с клинове отстрани за ширина. Шият се от кенар – домашно тъкано памучно платно с характерни ивици – или от бяло ленено платно. Съвременните възстановки ползват същия силует, но с днешни материи, които се поддържат по-лесно. Голям избор от този тип модели има в категорията мъжки ризи с шевици.
Везбата по мъжката риза
Мъжката везба е по-сдържана от женската – обикновено тясна ивица по яката и пазвата, в червено и черно. Смятало се е, че шевицата пази отворите на дрехата, през които може да мине зло – затова тя стои точно там, където платът се отваря. По-богата украса са носели празничните и сватбените ризи. Пример за съвременен модел по северняшки образец е ризата „Хайдут Велко“ с везба по яката и пазвата.
Регионални ризи
По украсата ризите също се делят регионално: шопската носи строга черно-червена геометрия, каквато ще видите при черната шопска риза „Багрян“, пиринската залага на плътни тъмночервени мотиви като при пиринската риза „Вихрен“, а тракийската – на по-ведра и пъстра везба. Подробен разказ за най-старата кройка е публикуван в статията за тракийската риза и корените на българската елегантност.
Елек и пояс – силуетът на носията
Елекът и поясът оформят силуета: поясът стяга кръста и държи потурите, а елекът затваря композицията отгоре. Без тях носията изглежда недовършена – ризата виси свободно и фигурата се губи.
Елекът
Мъжкият елек е къса дреха без ръкави от вълнен плат, обточена с гайтани, понякога с редици копчета отпред. Носи се разкопчан или закопчан според региона и повода. Цветът следва типа носия – тъмен при чернодрешната, по-светъл при белодрешната. Съвременна изработка по тракийски образец е мъжкият тракийски елек „Будимир“, който се комбинира с потури и бяла риза.
Поясът
Поясът е дълга вълнена лента, най-често в червено, която се увива няколко пъти около кръста върху ризата. Освен естетика той е имал и практична роля – пазел е кръста при тежка работа и е служел за „джоб“ на ножа и кесията. Червеният цвят не е случаен: в народните вярвания той пази от зло и носи здраве. При жените ролята на закопчалка на пояса играят пафтите – тема, разгледана подробно в статията за пафтите в българските носии.
Калците
Калците са вълнени навои или плетени гети, които покриват прасеца от глезена до коляното. При белодрешната носия са бели, при чернодрешната – тъмни или червени. Днес се търсят главно за сценични костюми, където завършват долната линия на носията.
Калпакът – завършекът отгоре
Калпакът е традиционната мъжка шапка от овча кожа с косъма навън – висока, цилиндрична или леко конусовидна. В миналото мъжът рядко е излизал гологлав: калпакът се е смятал за белег на достойнство, а свалянето му – за жест на почит.
Черният калпак е най-разпространен и върви с чернодрешната носия, белият се среща в западните краища и при шопските костюми. Днес калпакът се носи на празници, на сцена и все по-често на зимни сватби с фолклорен акцент. За историята, видовете и начина на носене сме писали отделно в статията за калпака в българската носия – там ще намерите и насоки за избор на размер.
Мъжката носия по региони
Четири регионални типа покриват по-голямата част от търсенията днес: тракийски, северняшки, шопски и пирински. Разликите са в цвета на плата, кройката на панталона и украсата.
Тракийска носия
Тракийската мъжка носия е чернодрешна: тъмни потури с гайтани, бяла риза с шевица, тъмен елек и червен пояс. Това е най-често възпроизвежданият тип – и защото Тракия е голяма фолклорна област, и защото контрастът между бялото, черното и червеното е сценично безотказен.
Северняшка носия
Северняшкото облекло клони към белодрешния тип – бели беневреци или по-тесни гащи, риза с фина везба, тъмен елек. Северняшките хора са бързи и високи, затова костюмът е по-лек и не бива да тежи на танцьора.
Шопска носия
Шопската носия от Софийско и Западна България комбинира бели тесни гащи с черни гайтани, риза със строга геометрична везба и черен или бял калпак. Разпознава се от пръв поглед по графичния черно-бял ритъм с червени акценти.
Пиринска носия
Пиринската мъжка носия е чернодрешна, с по-къси и стегнати потури в някои райони и с типичната плътна тъмночервена везба по ризата. Търси се често за македонски хора и за сватби в Югозападна България.
Кога се носи мъжката носия днес
Носията отдавна не е всекидневно облекло, но поводите за нея не намаляват, а се умножават: национални празници, сватби, кръщенета, събори и сценични изяви. Разликата е, че днес обличането ѝ е избор и жест, а не битова необходимост.
Национални празници и чествания
Трети март, Гергьовден, Деня на будителите и общинските празници събират все повече хора в носии или с отделни нейни елементи. За такива поводи не е нужен пълен костюм – риза с везба и пояс, а през зимата и калпак, са достатъчни, за да заявите принадлежност, без да изглеждате като слезли от сцена. Практиката показва, че мъжете, които веднъж облекат носия за празник, рядко спират дотам – следващата година комплектът обикновено се допълва.
Сватби и семейни тържества
Сватбите с фолклорен елемент са сред най-силните двигатели на интереса към мъжката носия. Младоженецът в риза с шевица и пояс, кумовете с калпаци, ръченица вместо първи валс – тези решения вече не са екзотика. Носията работи и на кръщене или юбилей, когато семейството иска празникът да носи български почерк. Предимството пред костюма под наем е, че купената носия остава и се носи отново.
Сцена, събори и фестивали
За танцовите състави и клубовете за народни хора носията е работно облекло, а съборите като Копривщица събират хиляди облечени участници. Тук изискванията са най-високи: костюмът трябва да отговаря на региона на репертоара, да издържа интензивно носене и пране и да позволява движение. Затова съставите поръчват отделни елементи с мисъл за подмяна – ризите се износват първи, потурите и елеците служат години.
Как да съставите носия днес
Най-практичният път е да тръгнете от повода: за сцена се търси пълен комплект в един регионален стил, за празник стигат риза, пояс и калпак, а за всекидневен намек за традиция – риза с шевица към обикновен панталон. Така бюджетът се разпределя разумно и нищо не остава неизползвано.
За танцов състав
Съгласувайте региона с хореографа и поръчайте всички елементи от едно място, за да съвпадат платовете и гайтаните. Вземете по половин до един размер аванс при потурите – те се носят с пояс и трябва да позволяват клек. За груповите поръчки е разумно да се заявят и резервни ризи: те се перат най-често и се износват първи.
За сватба или празник
За младоженец или кум с фолклорен акцент работи формулата риза с везба, тъмен панталон или потури, червен пояс и калпак. Пълната носия не е задължителна – добре подбраните два-три елемента изглеждат по-естествено от костюм под наем, който не е по мярка. Всички мъжки модели са събрани в категорията дрехи с шевици за мъже.
За подарък
Ако подарявате, започнете от ризата – тя е универсална по размер в сравнение с потурите и се носи и извън празника. Втори подходящ подарък е калпакът, стига да знаете обиколката на главата. Поясът е трети сигурен избор – той няма размер в тесния смисъл и подхожда на всяка фигура, а съчетан с ризата прави половин носия. Избягвайте да подарявате потури, без да сте сигурни в мерките: широката кройка прощава много, но дължината до глезена трябва да е точна. Дребните аксесоари с бродерия също вършат работа като допълнение – изборът е в раздел аксесоари с шевици.
Грижа за вълнените елементи
Вълнените части на носията – потури, елек, пояс, калци – по правило не се перат в машина: почистват се локално, проветряват се и се съхраняват с предпазване от молци. Ризата, обратно, се пере често и лесно.
Потури, елек и пояс
Изтупайте и проветрете вълнените дрехи след всяко носене, а петната обработвайте локално с хладка вода и мек препарат. Химическо чистене се допуска при упорити замърсявания, но предупредете за гайтанената украса. Гладенето става с пара, без ютията да докосва плата.
Ризата
Ризата с везба се пере обърната наопаки на 30-40 градуса, без белина, и се глади от опаковата страна. При колосване внимавайте с бродираните зони – те не се колосват.
Калпакът и съхранението
Калпакът се пази от влага и се съхранява в кутия, натъпкан с хартия, за да не губи форма. Всички вълнени елементи прибирайте чисти, с лавандула или кедрово дърво против молци – следите от храна и пот са покана за тях.
Чести въпроси
Каква е разликата между потури и беневреци?
Потурите са широки тъмни вълнени панталони с дълбоко дъно, характерни за чернодрешната носия. Беневреците са тесни бели гащи с прилепнала кройка и тъмни гайтани, типични за белодрешната носия в Северна и Западна България. Изборът зависи от региона, чиято носия възпроизвеждате.
Може ли да се носи само част от носията?
Да, и това е най-честият съвременен избор. Риза с шевица към обикновен панталон, пояс и калпак към тъмни дрехи или елек върху бяла риза дават фолклорен акцент без пълен костюм. Пълната носия остава за сцена и специални поводи.
Как се определя размерът на потурите?
Потурите се мерят по обиколка на талията и дължина до глезена, но кройката е широка и прощава разлики. Понеже се носят с пояс, при съмнение вземете по-големия размер – стягането на кръста идва от пояса, а широчината е нужна за свободно движение и клек при танц.
